— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.
И ето че отвред лични момци почнали да я искат от баща ѝ. Богаташите искали да го подкупят със силата на своето имане, бедните, но с пламенни сърца момци били готови на смъртен подвиг, за да спечелят тая планинска царица.
И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
Хлътналите ѝ хълбоци тупаха силно ??????? и бързо. Краката ѝ трепереха.
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде!
Остани вкъщи, мама, отегчена от живота си намира ново хоби.…
Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.
Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.
— Въздишай, момче — има защо!… Млада булка си оставил! — обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.